Как започнах да се катеря, и защо продължавам. Още от много малък попаднах сред природата, покрай семейството ми. Често прекарвахме време в преходи из планините и къмпингуване по Черноморието; баща ми се занимаваше с катерене и алпинизъм; а сега по-активно със ски алпинизъм и колоездене, докато майка ми определено не споделя тази страст за екстремни изживявания, тя е артистична и изобретателна:)) Винаги съм имал желание да си играя и да уча; търся себе си в различни неща постоянно: футбол, баскет, ски, сноуборд, скейт, паркур, лека атлетика, колело, рисуване. През 2008 година един съученик ме заведе на стената за катерене в купола на СУ и там получих мощна доза необяснима еуфория и то само като си седях отстрани. Нещо в хората и атмосферата сред тях ме грабна… Влюбих се в движението. Всеки ден след училище ходех на Боянски камък, сам, с колелото. Нещата се засилиха още повече след като изкарах курс: след време благодарение на него разбрах, че катеренето за мен е най-пълноценно, когато е комплексно и разнообразно. Боулдъри, спортно, трад, алпийско, соло, изкуствено и всичко свързано с природата – не обичам да се ограничавам. Такова ми е било отношението и с хората, с които съм се катерил през годините. Те са толкова много и толкова различни, и всички са ми повлияли по техния си уникален начин. време на престоя ми в Манчестър, учейки архитектура. Доста ценно изживяване, което след 2 години реших, че ми е достатъчно и се върнах в България. .Катеренето е като инструмент за промяна – живея за момента и придобивам качества, които след това прехвърлям в останалото ми ежедневие. Времето, прекарано сред природата и около нея, се отразява във всички сфери на живота ми, но се чувствам най-цялостно когато успявам да не ги разделям. Дървета алабала
