строене на гнезда за грабливи птици

01.05.2024

Тук ще ви разкажа за строителството на гнезда за лешояди и орли. Защо е нужно да строим гнезда в дърветата и как се прави? Защо са важни грабливите птици и с какво допринасят те за равновесието в природата и здравето на хората. Не съм орнитолог или биолог и ще се опитам да ви споделя на прост език какво съм научил през последните три години.

Грабливите птици се разделят на две основни групи: дневни грабливи птици, с основни семейства ястребови (Accipitridae) и соколови (Falconidae), и нощни грабливи птици, с основни семейства совови (Strigidae) и забулени сови (Tytonidae) Лешоядите спадат ястребовите и в България се срещат четири вида:

  • Белоглав лешояд (Gyps fulvus), който гнезди по скали, често създава колонии и се храни в големи групи.
  • Черен лешояд (Aegypius monachus), познат като картал, който гнезди в короните на стари дървета и често се храни заедно с белоглавите лешояди, но се възползва и от дребни плячки. Той е най-голямата птица в България с размах на крилете до 3 метра.
  • Египетски лешояд (Neophron percnopterus) – той е мигрираща птица, по-малка на размер и гнезди по скали, но и често се навърта около сметища, като в миналото са живеели дори по тепетата в Пловдив. (на снимката е от двете страни на белоглавия лешояд)
  • Брадат лешояд (Gypaetus barbatus) – най-редкият от всички лешояди. Гнезди по скали високо в планината и е много териториален. Храни се предимно с кости – да, има толкова здрав стомах, че ги смила!

Лешоядите са опортюнисти, тоест се възползват от останали трупове на диви или питомни животни и не ловуват. Те са чистачите на природата и със здравите си стомаси успяват да преработят всички опасни бактерии и вируси, като причинителите на антракс, холера, ботулизъм, птичи грип, бяс и др. Мършоядните бозайници не успяват да преработят всички токсини и ги разпространяват в околната среда, затова лешоядите са ключови видове, като регулират популациите на хищниците и имат важна роля в поддържането на равновесието в природата.

В началото на 20-и век, с развитието на индустрията и едрото животновъдство, грабливите птици са обявени за вредители и това води до масово преследване на множество орли и лешояди в цяла Европа. В България лешоядите са започнали да изчезват от 60-те години, като белоглавия се е състоял от няколко двойки, а другите видове са били напълно изчезнали. Благодарение на упорити природолюбители и сдружения, след 30 години труд, лешоядите са обратно в България, като от 20/30 птици през 90-те, сега са около 700! Но има още доста какво да се желае. Египетският, черният и брадатият лешояд нямат стабилна популация и предстои много работа за успешното им заселване. Най-големите опасности в наши дни са липсата на местообитания, ползването на отрови и обстрелването им от бракониери.

Защо е нужно хората да строят гнезда за лешоядите?

Черният лешояд гнезди на дървета на определени места, позволяващи му лесно влитане и излитане. Това орнитолозите следят много точно благодарение на поставени предаватели на птиците. Наблюдавайки къде нощуват най-често, те набелязват предпочитаните им местности. Друга важна подробност е, че в този район трябва да има подходящи дървета – най-често много стари екземпляри със счупени върхове, позволяващи влитане на големите лешояди и стабилно закрепване на гнездото. Такива дървета са в повечето случаи вековни или по-точно древни, претърпели голямо счупване, а те са рядкост в наши дни. Повечето картали в България понастоящем са докарани от испанска зоологическа градина и са позабравили архитектурните си умения. Учените са наблюдавали неколкократно лошо избрани дървета или неподходящи чатали в дърветата, паднали или издухани гнезда. По тази причина е подета съвместна инициатива за по-добро възстановяване на вида. Това, с което улесняваме птиците, е да премахваме върховете на благоприятни дървета и да образуваме груба, начална структура, която те след това донаплитат. Някой път прерязваме само върховете, за да имат птиците повече възможности за кацане. Този подход се отличава от други методи, включващи вдигане на готови платформи, завинтването им за дървото или ползване на телове или други изкуствени материали, с това, че катерачът трябва да има добри възможности за движение в короната и подход за здраво вплитане на клоните.

В България най-активна дейност по строене на гнезда развива Фондация “Карталско гнездо”, създадена от Мирослав Енев – опитен орнитолог и арборист. Благодарение на него в няколко планински района има над 100 “изкуствени” и съвсем естествено изглеждащи гнезда или разчистени площадки, като на много от тях са регистрирани чести нощувки и над 10 са гнездата, дооформени и заети от двойки черни лешояди.

Филмчето представя част от експедицията ни в Сакар и Източни Родопи, като успяхме да построим 11 гнезда, някои от които на много отдалечени и трудно достъпни места, като покрай карталите се уреди и царският орел (Aquila heliaca). Тонидо91 се включи в цялото приключение с екип от трима души с ценен опит и много добро настроение: Антони Диков, Християн Льомчев и Веселин Хрусанов. Успяхме и да споделим опита си с кратка демонстрация на арбористкия способ за катерене на дървета, с други орнитолози. Цялото пътуване и дейности, бяха документирани от Любомир Андреев- ЛУПИ и Боян Мичев, като очакваме цялото филмче, което ще представи приказни кадри и подробности в работата с лешоядите и природата.

Благодарим на всички добри хора, включили се в мисията и за предоставената екипировка от

ПИК3000 и PETZL

Чувствам се късметлия, да работя с толкова отдадени хора на такива места и да се докосвам до света, който ни заобикаля.

Снимки:

Любомир Андреев-ЛУПИ, Боян Мичев и личен архив

Зелени Балкани

Сдружение “природен парк Сакар”

Wild Flora and Fauna Fund

ДЗХП

Rewilding Rhodopes

БДЗП

Тук можете да поръчате книжките на фондация “Карталско Гнездо”, с разказите на Миро и снимките на Лупи